28.09.07 г.

ДЕВОЙКАТА ЛАДО

Приказка на северните народи

Това се случило много отдавна. Толкова много време изминало оттогава, че където е текла река - сега върхове се издигат, където камъни са лежали - сега гори растат.

На ловеца Чумдага му се родила дъщеря. Той и жена му дълго време нямали деца и много им се искало да си имат син, за да ходи на лов и да им носи месо, когато остареят. Но когато им се родила дъщеря, двамата толкова се зарадвали, че не знаели къде да се дянат от радост.

Нарекли девойката Ладо. Родителите й я гледали като писано яйце, косъм не давали да падне от нея. Първата година не я наричали по име, за да не научат злите дяволи за нейното рождение. Над люлката й сложили магически предмети - мечи зъб, да прогонва дяволите, кокоши крак - да я пази от лоши сънища. Къпели я с мляко, обличали я с дрехи от най-меки и тънки кожи.

Пораснала Ладо и станала чудна красавица - лицето й било като пълна бяла луна, очите - като черни боровинки, устните - като узрели малини. Само едно й било лошото - нищо не умеела да върши. Майка й не й давала да нацепи дърва и да напали огън, за да не й загрубеят ръцете. Не я карала да сготви тлъста тюленова чорба, за да не й се омазни кожата на лицето. Не й позволявала да шие кожени дрехи или да бродира с еленова козина, за да не й се зачервят очите. И Ладо израснала хубава, но ленива и разглезена девойка.

Започнали да идват момци от селото да я искат за жена. Дошъл един момък, нямало по-добър ловец в селото от него. Като преследвал зверовете, те плачели, защото знаели, че от него не могат да избягат. А Ладо не искала и да чуе за него:

- Махни се от мен, миришеш на диви зверове. Не мога да живея с тебе. От твоите кожи ръцете ще си разраня!

Дошъл друг момък. Нямало в селото рибар като него - на едно копие десет риби нанизвал, през пет метров лед накъде плуват ги виждал.

А Ладо си запушила носа:

- Махни се от мен, на риба миришеш. Не мога с теб да живея. Вечно мокра ли да ходя?

Дошъл трети момък. Никой нямал такъв впряг като него - кучетата му вятъра надбягвали. А Ладо му викнала:

- Махни се от мене - на кучета миришеш! Не мога с теб да живея, кучетата ти да храня, краката си да цапам.

Започнали да я отбягват момците. Защо им е такава сприхава жена? Вече никой не идвал да я иска. Майка й взела да я гълчи:

- Лошо е така да обиждаш хората, всички ще те намразят.

А Ладо се ядосала и закрещяла:

- И вие ли сте против мене, искате да се отървете от мене.

И от този ден станала още по-раздразнителна и проклета. Нищо вече в къщи не харесвала, с нищо не можело да й се угоди. Ту дрехата неудобна, ту кашата твърда, ту месото жилаво. Опекла майка й сладки, сложила ги на масата, а Ладо й крещи:

- Махни ги, много са горещи!

Майката дала сладките на съседските деца. Изяли го децата и не спирали да хвалят сладките:

- Ау, какви са вкусни, ау какви са меки!

Тука вече Ладо не могла да издържи. Скочила, затропала с крака, блъснала майка си и изхвръкнала от къщи. Огледала се наоколо - всичко й се струвало грозно и мръсно и хората некрасиви. Погледнала нагоре, гледа - летят лебеди, на юг отлитат. Бели като сняг, а перата им блестят на слънцето като сребро.

Закрещяла Ладо:

- През глава ще се преметна, на бял лебед ще се превърна - с лебедите ще отлетя, чисти хора да потърся, друга майка да си намеря!

И като казала това, преметнала се през глава. Изведнъж се покрила цялата с белоснежни пера, ръцете й се размахали и превърнали в криле, тя се вдигнала високо във въздуха и полетяла към ятото лебеди.

Заплакала майката, замолила я да се върне. Ладо даже не се и обърнала да я погледне.

Долетяло Ладо до ятото лебеди. Казала им:

- Вземете ме с вас, лебеди, искам по света да полетя, чисти хора, които не миришат на риба да търся, нова майка да си намеря!

Загракали лебедите неодобрително:

- Не можеш друга майка да си намериш! Всеки има само една майка. Не те искаме с нас.

Отлетели лебедите. Полетяла Ладо сама, на майка си сърдита, на лебедите сърдита. Тръгнала да търси друго място, където хората не миришат на кучета и на риба, друга майка да си намери.

Дълго летяла Ладо, много страни видяла, но никъде друг дом и друга майка не намерила. Когато дошла отново пролетта, долетели лебедите от топлите страни. Долетяла и Ладо и започнала да кръжи над селото и над родния си дом, майка си да зове.

- През глава ще се преметна, отново девойка ще стана, майка си ще прегърна - завикала тя. Но никой не се показал от къщата, а и дим не се виждал от комина. Заплакала от безсилие Ладо, не можела вече да се превърне в девойка.

Цялото лято летяла над селото Ладо. Все чакала кога ще излезе майка й и ще вдигне поглед да я види, да й се зарадва. Но напразно призовавала Ладо майка си, напразно се виела над къщата и крещяла. Не можела да излезе майка й, защото била умряла от мъка по загубеното си дете.

Когато от Амур повял студения вятър, Ла
до отлетяла с лебедите на юг.

Оттогава всяка пролет тя долита, кръжи над селото и кряка, майка си зове.




Приказки от цял свят

Приказки на народите от Австралия, Азия, Америка, Африка, Европа и Океания. Народни приказки, преразказани от известни писатели. Стари приказки в нов превод.