12.10.09 г.

КАК СЕБИЧНИТЕ ГОАНИ ЗАГУБИЛИ ЖЕНИТЕ СИ

Австралийска приказка

Това се случило по времето, когато голяма суша обхванала страната. Нито капка дъжд не капвала и всички вирове и дупки в скалите пресъхнали. Племената на таралежа и емуто се чудели какво да правят, защото имали много старци и недъгави. Някои били болни, мнозина имали малки деца; на тях им било най-трудно. Те не били в състояние да се преместят надолу до реката Мърей, където било спасението от сушата.Сушата не била засегнала само племето на гоаната1, тъй като те си имали таен резервоар, от който се снабдявали с вода, достатъчна да им стигне за много години. Плачът на малките деца и неволите на старците и болните трогнали сърцата на жените на гоаните и те ходели тайно при другите племена и се стараели всякак да им помогнат и да облекчат страданията им. Един ден те поискали от мъжете си да им кажат къде е големият скален резервоар, тъй като смятали да занесат вода на болните, старците и децата на семействата на таралежа и емуто. Но себелюбивите мъже-гоани отказали и, още по-лошо, казали на жените си:
- Понеже проявявате такъв интерес към нуждите на другите, ще ви даваме само по толкова вода, колкото ви е нужна да утолите жаждата си.
Жените виждали, че е безполезно да се молят на упоритите си съпрузи; но били решили, въпреки многото откази, този път да не отстъпват и започнали да търсят резервоара. Те взимали своите пръчки за сладки картофи, така че мъжете им да мислят, че отиват да търсят сладки картофи и корени на растения и храсти. Но вместо това проследявали стъпките на мъжете, които ги отвеждали до планината. Всеки път, като стигнели в подножието на планината, жените загубвали следите от стъпките, и като нямало какво да правят, се връщали в долината, събирали малко сладки картофи и билки и се прибирали по домовете си. Те изпичали сладките картофи в горещи въглени и сядали с мъжете и децата си да ядат. Понякога, някой от гоаните ще попита своята жена, къде се е губила толкова време. Той казвал:
- Видях следи от планинска пръст. Да не би да си ходила там?
Жената му отвръщала:
- Какво си мислиш, глупчо? Нима си представяш, че ние ще търсим сладки картофи на върха на планината? Ние намираме и изравяме сладки картофи в ниското, в равнината, не по скалистите планини. Защо ми задаваш такива въпроси?
Гоанът, без да каже нищо повече, лягал да спи на своята постеля от кожа на опосум.
Една сутрин, точно когато слънцето се било издигнало над източните хребети на планините и мъжете от племето на гоаната били вече заминали да търсят храна, жените също излезли. Те се събрали да обсъдят какво да правят, че да открият тайната на резервоара. Една от тях, по-разсъдлива от другите, казала:
- Мисля, че ще бъде добре да се качим на планината и да направим миа-миа2 и лагер и оттам да наблюдаваме. Коя от нас ще има кураж да го направи? Нека да седнем и да помислим коя да отиде.
И те поседели мълчаливо известно време, а после една от тях се изправила. Всички погледи се насочили към нея. Била жената на вожда. Тя казала:
- Сестри мои, аз поемам отговорността. Предлагам аз да отида. Смятам, че това е мой дълг като жена на вожда. Кои от вас ще дойдат да ми помогнат за лагера?
Две млади жени станали и казали:
- Ние ще дойдем с тебе.
И те сръчно навили на руло нещата на жената на вожда и трите забързали към планината преди вождът и другите гоани да са се завърнали от лов. По средата на планинския склон имало едно място, откъдето можело да се наблюдава добре долината, виеща се в подножието, и особено мястото за лагеруване на гоаните. След като направили миа-миа, двете млади жени се върнали в къщи, като оставили жената на вожда в планината.
Вечерта младият вожд призовавал гоаните в своята миа-миа и ги попитал не е ли виждал някой жена му и не знае ли някой нещо за нейното изчезване. Всички изразили голямо съжаление и казали, че не знаят нищо, нито можели да се сетят защо тя би напуснала лагера. Те казали на вожда си, че ще направят всичко възможно, за да му помогнат да си върне жената, ако тя е заловена и отвлечена.
После вождът извикал тиал тиал3, съпругите на гоаните. Те били подробно разпитани от вожда и старейшините, но само стояли с наведени глави и нищо не казвали. Разпитващите се опитали със заплахи да ги накарат да говорят, но те само поклащали глави и мълчали.
Тогава вождът на гоаните заповядал на жените да се върнат в техните миа-миа. Когато тиал тиал били на сигурно място в къщи, вождът казал на мъжете:
- Имам подозрение, че емутата са дошли до нашия дом, докато ние сме били на лов, и са отвлекли моята жена, за да я дадат за жена на младия си вожд. Затова утре, преди слънцето да се покаже над върха на планината, всеки който може да воюва да вземе със себе си по три кейкита4, четири уадита5, четири пенкитита6 и една нула-нула7 и ние ще навлезем в тяхната земя, за да търсим моята жена. Ако тя не е там, ще се върнем и ще навлезем в земята на таралежите. Нека тази нощ всеки да отиде в своята миа-миа и да чака вика: "Хайде, ставайте!".
И така, всеки гоана мъж си отишъл право в къщи да си легне и заспал дълбоко. Те станали рано и нахлули в страната на емуто. Веднага след като гоаните напуснали дома, тиал тиал станали и се събрали да обмислят какво да правят. Една предложила двете млади жени, които били придружили жената на вожда да изтичат и да й кажат, каква бъркотия е породило нейното отсъствие. И докато вождът със своята армия напредвали в земята на емутата, смятайки, че те са хванали неговата жена и са я направили жена на младия си вожд, двете млади тиал тиал тичали към планината, за да кажат на жената на вожда какво се е случило. Тя седяла тихо и изслушала каквото имали да й казват, а после рекла:
- Дойде момента на нашето избавление. Ние бяхме дадени за жени на тези същества, които не са от нашия вид. Аз имам да ви казвам нещо важно. Както бях заспала на разсъмване, един Тукони8 дошъл в миа-миа и без да усетя, седнал край огъня да се постопли. Изведнъж се събудих и го видях настанил се удобно там. Така се стреснах, че изпищях от страх, а той обърна очи към мене и каза:
- Не се плаши. Аз съм твой приятел и приятел на всички в беда и нещастие. Аз и моят спътник видяхме тебе и две други да идвате откъм равнината, а някои от моите братя са посещавали вашето селище и знаят всичко за вас. Вие търсите водната дупка и бяхте насочени по волята на моето племе до това място. Ти беше заспала. Ако ме последваш, когато дойда отново, ще ти покажа отвора на върха на тази планина.
Когато Тукони дошъл за втори път, жената на вожда на гоаните станала и го последвала нагоре в планината. Като пристигнали на върха, той й казал да седне и да си почине. Малкият дух се отдалечил няколко крачки и извикал нещо като "куи-и"9, при което мигновено изскочили като светкавица от нищото много малки човечета. Техните тела били изрисувани с ивици от червена охра и бяла глина. С бели пера от какаду били украсени главите им, а на китките си носели гривни от същите пера. В ръцете си държали копията си, две стъпки дълги. Всеки носел колан от кожата на опосум около кръста си, а в този колан били втъкнати по три малки бумеранга и уадита. Те заобиколили своя водач, готови да получат нарежданията му. След кратък разговор му направили път и той излязъл пред тях, тръгнал към жената на гоана и застанал до нея. Те го последвали и той се обърнал към тях:
- Чуйте ме, о, братя мои, ние бяхме назначени от невидимите същества, които са Духът на Доброто, Духът на Водата, Духът на Храната, Духът на Развлеченията, Духът на Светкавиците, Гръмотевиците, Вятъра и Бурите, а също и Духът на Слънчевата Светлина. Гоаните са скрили от племената, дето населяват тази страна, така нужната вода, заключена в тази планина; те използуват този дар само за себе си и отказват да го споделят със старите, болните и децата на другите племена. Нещо повече, те отказват да дават достатъчно вода дори на собствените си жени. Помогнете на тази жена да освободи водата, която се крие в тази планина.
Малкият дух се обърнал към жената на вожда и я завел няколко крачки по-нататък до една дупка в скалата, която приличала на басейн. Той я помолил да надникне в нея. Тя надникнала и видяла искряща вода, чиста като кристал. - Пий! - казал й той и тя пила колкото й душа поискала.
- Сега - казал духът, - трябва да слезеш долу и когато стигнеш в подножието на планината, ще срещнеш две млади жени. Ти трябва да им наредиш да идат бързо до селището и да кажат на другите жени, че всички те трябва да отидат в северния край на долината, към границата с таралежите и да чакат твоето идване.
И така тя отишла и сторила каквото й казал малкият дух. Двете млади жени също хукнали към селището да предадат съобщението, а другите тиал тиал, както им било наредено, застанали да чакат от северната страна на долината. През това време жената на вожда стояла в подножието на планината и чакала
по-нататъшни инструкции. Отново застанал пред нея Тукони и й казал:
- О, жено, тези добри и велики духове ти дадоха властта да освободиш водите, които чакат нетърпеливо да бъдат освободени от оковите, дето ги държаха заключени толкова години. Ти ще бъдеш благодетелка на всички - на племената на всяко животно, птица, влечуго и насекомо. Запомни това велико събитие. Разкажи на децата си за привилегията, с която Духът на Водата те дари. Вземи това.
Той й дал една пръчка от тревно дърво10 и казал:
- Когато ти дам сигнал, забий я в склона на планината и водата ще бъде освободена.
Отново изчезнал Тукони. Жената на вожда останала сама, мислейки си за всичко, което се било случило. Тя се ощипала по ръката и ударила по крака, за да провери дали не сънува. Заболяло я.
- Аз съм напълно будна - казала си тя. - Какво чудно преживяване!
Тогава един глас се обадил:
- Забий пръчката в планината.
Тя допряла върха на пръчката до планинския склон и натиснала силно. Пръчката започнала да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко, докато напълно изчезнала. Тогава се чул гласът на Тукони:
- А сега, ако ти е мил животът, бягай с всички сили, към мястото, където са твоите сестри.
Тя побягнала бързо, колкото я краката държали през долината. Когато била изминала половината разстояние, мощен тътен, като от силен вятър, раздрал неподвижния въздух. Това било шумът на водата, изскочила от своя затвор, която гърмяла надолу из долината със скоростта на могъщ вятър.
Жената на вожда стигнала при своите тиал тиал сестри и задъхано им казала, че водата от планината ще потече надолу по долината. Едвам изрекла това и те видели да се издига прах откъм склона и водата да си пробива път през долината, като по пътя си изкоренявала и повличала огромни дървета. Те гледали с изумление как водата се втурнала покрай тях и продължила в стремежа си да се слее с реката Мърей. Когато достигнала Мърей, тя се успокоила и се превърнала в течаща река. Тиал тиал дошли до нейния бряг и седнали в сянката на дърветата, гледайки децата си как играят и се плискат из водата.
На следващия ден гоаните се завърнали и си проправили път до лагера, където в почуда видели, че една река ги разделя от жените и децата им. Те били силно разтревожени. Вождът им извикал на жените отсреща да изкопаят една яма в земята, да се заровят в нея и да плачат по време на тъмните, студени зимни нощи, докато изпаднат в дълбок сън, който да продължи докато пролетта ги събуди и отново снеме от тях трудностите на живота. И, за отмъщение поради това, че са загубили жените си, те ограбили гнездата на тиал тиал и изяли яйцата им, мислейки си, че като погълнат яйцата, ще сложат край на съществуването на своите бивши жени.




1. Гоана (goanna) - Австралийски Мониторов гущер от семейството Варани (Varanus). Името му произлиза от "игуана", тъй като ранните европейски заселници са го свързвали с южноамериканската игуана. Има около 20 вида гоани, 15 от които се срещат само в Австралия. Те са често доста големи, с остри зъби и нокти. Най-големите (Varanus giganteus) достигат над два метра дължина. Хранят се с малки животни, насекоми, гущери, змии, птици и яйца, като обикновено нагълтват плячката си цяла, но са наблюдавани и случаи на убиването на малко кенгуру от гоана и изяждането му с откъсване на парчета месо, както правят кучетата. Поради хищническата им природа гоаните са едни от главните участници в митологията на аборигените и австралийския фолклор. Смята се, че името Монитор (наблюдател) произлиза от суеверието, че те могат да предупреждават за присъствието на крокодили. (бел. прев.) [обратно]


2. Миа-миа (mia-mia) - грубо направена колиба, най-често използувана за временен заслон на аборигените, обикновено се състои от проста конструкция от клони, покрита с дървесни кори, листа или трева. (бел. прев.) [обратно]


3. Тиал тиал (teal teal) - малки патици; teal (англ.) - вид патица, зимно бърне, примкар (Anas crecca). (бел. прев.) [обратно]


4. Кейки (kaike) - тръстиково копие, оръжие на австралийските
аборигени. (бел. прев.) [обратно]


5. Уади (waddie, waddy) - аборигенска дървена тояга; оръжие, направено от част от стеблото и корена на известен вид многостеблен евкалипт и много ценен от австралийските аборигени. Той се използува главно за лов на кенгуро, уаллаби (вид дребно кенгуро), ему и торбесто мече, когато тези животни са в движение. (бел. прев.) [обратно]


6. Пенкити (pankety) - бумеранг, оръжие на австралийските аборигени. (бел. прев.) [обратно]


7. Нула-нула (nulla-nulla) - аборигенска дървена бойна тояга. (бел. прев.) [обратно]


8. Тукони (Tuckonie) - малки човечета, които живеят в гъстите гори; аборигените вярват, че тези странни малки същества посещават техния бивак и знаят всичко за тях. (бел. прев.) [обратно]


9. куи-и (cooee) - вик за поздрав или при търсене, използуван в австралийската пустош; мярка за разстояние, докъдето може да се чуе този вик. (бел. прев.) [обратно]


10. Тревно дърво (Xanthorrhoea) - красиво австралийско растение с късо стебло (10 см) и корона от прави, тънки и дълги листа, подобни на копия, които достигат до 1.5 м, но растат много бавно; нужни са 10 години, за да достигнат до тази дължина. Отстрани растението наподобява огромна туфа остра трева, стърчаща на всички страни. (бел. прев.) [обратно]




Приказки от цял свят

Приказки на народите от Австралия, Азия, Америка, Африка, Европа и Океания. Народни приказки, преразказани от известни писатели. Стари приказки в нов превод.