ЖАБОКЪТ ПРИНЦ
Приказка от Братя Грим
В стари времена, когато желанията все още можели да се сбъдват, живял цар, който имал три дъщери. Всички те били хубави, но най-малката била така хубава, че даже слънцето, което е видяло толкова много, се дивяло на нейната хубост всеки път, когато лъчите му я докоснели. Близо до царския дворец се простирала голяма тъмна гора и в гората под една стара липа имало кладенец. В горещи дни царкинята отивала в гората и сядала до прохладния ръб на кладенеца, а понякога взимала със себе си златната си топка, за да минава по-бързо времето. Да подхвърля и улавя топката си под голямата липа до кладенеца било любимото й занимание.
Но един ден така се случило, че златната топка вместо да падне в малките ръце, които я подхвърляли нагоре, паднала на земята близо до ръба на кладенеца, търкулнала се и изчезнала вътре. Очите на царската дъщеря я проследили като потънала, но кладенецът бил дълбок, така дълбок, че дъното не се виждало. Тогава тя заплакала и плакала дълго и безутешно, като че никога вече нямало да може да спре. Както плачела, чула глас, който й казал:
- Какво те измъчва, царкиньо? Твоите сълзи могат да размекнат и сърце от камък.
Тя се огледала да види откъде идва гласът, но наоколо нямало никого, само грозната глава на един жабок се подавала от водата.
- А, ти ли си, стар скокльо - казала тя. - Плача, защото моята златна топка падна в кладенеца.
- О, не си струва да плачеш за това - отвърнал жабокът. - Аз мога да ти помогна. Но какво ще ми дадеш в замяна, ако ти извадя топката?
- Всичко, каквото поискаш, скъпи жабоко - казала тя, - ще ти дам която и да е от моите дрехи, перли и бижута, дори и златната корона, която нося.
- Твоите дрехи, перли и бижута и твоята златна корона не са за мене - отвърнал жабокът, - но ако ти би могла да ме обикнеш и да ме вземеш при себе си да ти бъда компания и другар в игрите, и ако ми позволиш да седя до тебе на масата, да ям от твоята чиния, да пия от твоята чаша, и да спя в твоето легло - ако ми обещаеш всичко това, тогава аз ще се гмурна във водата и ще ти извадя златната топка.
- Добре, обещавам - отвърнала тя, - всичко, каквото поискаш, ако ми върнеш топката.
Но в същото време си мислела:
- Какви глупости говори той! Като че ли би могъл да прави нещо друго освен да седи във водата и да квака с другите жаби, камо ли да бъде компания на когото и да било.
А жабокът, щом като чул обещанието й, вмъкнал главата си под водата и потънал надолу далече от погледа й, но след малко се показал пак отгоре със златната топка в уста и я хвърлил на тревата.
Царската дъщеря била извън себе си от радост, като видяла отново хубавата си играчка, грабнала я и побягнала.
- Чакай, чакай! - завикал жабокът. - Вземи ме със себе си. Аз не мога да тичам така бързо като тебе.
Но това било безполезно, защото колкото и да квакал след нея с всички сили, тя не го слушала, а бързала към къщи и веднага забравила за бедния жабок, който отново трябвало да се върне при своя кладенец.
На следващия ден, когато царската дъщеря седяла на трапезата с царя и всички придворни и се хранела от златната си чиния, нещо затрополяло нагоре по мраморното стълбище, а после се чули удари по вратата и един глас извикал:
- Хей, най-малка дъще на царя, пусни ме да вляза!
Тя станала и изтичала да види кой е, но когато отворила вратата, там имало само един жабок, седнал отвън на прага. Тогава тя затворила бързешком вратата и се върнала на мястото си на масата, като се чувствала много неудобно. Царят забелязал нейното вълнение и рекъл:
- Какво те изплаши толкова, дете мое? Да не би някой великан да стои на вратата готов да те грабне?
- О, не - казала тя, - никакъв великан няма, само един ужасен жабок.
- И какво иска този жабок? - попитал царят.
- О, скъпи татко - отвърнала тя, - когато седях до кладенеца вчера и си играех със златната топка, тя падна във водата и докато аз плачех заради нея, жабокът дойде и ми я извади при условие, че аз ще му позволя да ми бъде компания, но аз дори и не помислих, че той би могъл да излезе от водата и да тръгне след мене. Сега той е отвън на вратата и иска да дойде при мене.
И тогава всички чули как той почукал за втори път и извикал:
"Най-малка дъще на царя,
портата ми отвори!
Там до водата на бунара
какво обеща ми ти?
Най-малка дъще на царя,
да вляза в къщи ме пусни!"
- Това, което си обещала, тябва да изпълниш - казал царят, - затова иди и го пусни да влезе.
Тогава тя отишла и отворила вратата, и жабокът скочил вътре, като я следвал по петите до мястото й на трапезата.
Там той се спрял и извикал:
- Вдигни ме да седна до тебе.
Но тя се бавела да направи това, докато царят не й заповядал. Щом се озовал на стола, той поискал да се качи на масата и като се настанил там, казал:
- А сега премести твоята златна чиния малко по-наблизо да можем да ядем заедно.
И тя така и направила, но всеки можел да види с каква неохота, и жабокът пирувал до насита, докато всяко късче засядало на нейното гърло.
- Аз се нахраних - казал най-после жабокът - и тъй като съм уморен, ти трябва да ме отнесеш в стаята си и да приготвиш коприненото си легло, за да си легнем да спим.
Тогава царската дъщеря започнала да плаче, защото виждала, че ще бъде принудена да разреши на студената жаба да спи на нейното хубаво чисто легло.
Сега царят се разсърдил и й казал:
- Това, което си обещала, когато си била в нужда, сега си длъжна да изпълниш.
И тя била принудена да хване жабока с два пръста, отнесла го на горния етаж и го сложила в един ъгъл, но когато си легнала да спи, той допълзял до леглото й и казал:
- Аз съм уморен и ми се спи колкото и на тебе, вдигни ме на леглото или ще кажа на баща ти.
Тогава тя, извън себе си от гняв, го хванала и го хвърлила с всичка сила към отсрещната стена, като извикала:
- Сега ще млъкнеш ли най-сетне, отвратителен жабок!
Но когато паднал на пода, той вече не бил жабок, а се превърнал в принц с красиви и добри очи. И станало така, че, със съгласието на баща й, те станали невеста и жених. И той й разказал, че зла вещица го била омагьосала така, че никой друг, освен самата принцеса, не би могъл да го освободи от магията и сега те двамата трябва да отидат да посетят царството на неговия баща. Тогава до вратата се приближила каляска, теглена от осем бели коня, с бели пера на главите и златни сбруи, а зад каляската стоял верният Хайнрих, прислужникът на младия принц. А верният Хайнрих понесъл толкова грижи и тревоги, откакто неговият господар бил превърнат в жабок, че трябвало да носи три железни обръча около сърцето си, за да не му позволи да се пръсне от мъка. Когато каляската била готова да отнесе принца към неговото царство и верният Хайнрих помогнал на двамата млади да се качат в нея, той се качил отзад, преливащ от радост заради избавлението на своя господар. И когато вече били изминали част от пътя, принцът чул звук от задната част на каляската, като че нещо се счупило, и той се обърнал назад и извикал:
- Хайнрих, май че колелото се счупи!
Но Хайнрих отвърнал:
- Не е колелото, дето се счупи, а е обръчът около сърцето ми, който бях поставил, принце, за да намаля болката от твоето злощастие.
Отново и отново се чул същият звук, и принцът пак помислил, че този път наистина колелото се е счупило, но това били другите обръчи около сърцето на верния Хайнрих, защото той изпитвал най-сетне такова облекчение и щастие, че вече не му били нужни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар