КАК КЕНГУРОТО СЕ СДОБИЛО С ТОРБА
Австралийска приказка
Веднъж, много отдавна, кенгурото гиздело своето кенгурче на брега на един ручей. Те обичали да слушат как водата ромоли, докато майката вчесвала козината на своето дете. По едно време едно старо торбесто мече1 се дотътрило до тях.
- Гледай ти - прошепнало кенгурото на своето кенгурче. - Това торбесто мече е старо и болно. Сигурно вече има пра-пра-внуци.
На майката-кенгуро й се сторило, че чува хлипане. Когато торбестото мече наближило, тя го чула да си говори:
- Безполезен и ненужен, ненужен и безполезен.
- Какво те измъчва, торбест приятелю? - запитала го тя.
- А? - казало то, стреснато - Кой каза това?
- Аз - отвърнало кенгурото. - Кенгуро със своето кенгурче.
- Аз съм сляп - подхванало торбестото мече. - Никой не ме иска. Никой не мисли за мене. Вече за нищо не ставам. Всички ме изоставиха.
Майката-кенгуро, която имало добро сърце, казала:
- Недей тъгува. Аз ще ти бъда приятел. Моето кенгурче и аз ще ти покажем къде расте най-вкусната трева.
Тя позволила на торбестото мече да я държи за опашката. После бавно го повела към най-сочната трева и най-бистрата вода. Старото торбесто мече въздъхнало от удоволствие. Кенгурото се зарадвало, като го видяло, че се чувства по-добре.
Изведнъж майката си спомнила за нейното кенгурче. Тя му била казала да стои наблизо, ала то се било пак запиляло нанякъде. Тя се спуснала обратно да го търси. Толкова пъти вече се случвало това. Всеки път, като тръгнела за храна, то се загубвало. Това ужасно я плашело.
Тя намерила своето кенгурче заспало под едно евкалиптово дърво. Като не искала да го буди от дрямката му, тя решила да се върне обратно и да види какво прави старото торбесто мече. Нещо мръднало в храстите. Един ловец-абориген безшумно се промъквал към торбестото мече. Неговият бумеранг бил вече вдигнат над главата му, излъсканите му остриета всеки момент щели да засвистят във въздуха. Кенгурката замръзнала на място. Не можела дори да си поеме дъх. Искало й се да побегне, но торбестото мече било също като нейното кенгурче - то имало нужда от нейната закрила.
Кенгурката започнала да тъпче клоните и вейките под краката си. Троп, троп, пук, пук, удряла тя по земята. Ловецът се обърнал към нея.
- Бягай! - извикала тя на торбестото мече. - Бягай, тук има ловец.
Торбестото мече хукнало като полудяло, без да знае накъде отива. На ловеца му било все едно. Сега това, което искал, било кенгурото.
Като събрала всичката си сила и бързина, тя скочила в храстите, колкото могла по-далече от мястото, където спяло кенгурчето й. Сърцето й се блъскало лудо в гърлото, докато бягала, за да се спаси. Накрая дошла до една пещера. Била така изморена, че не можела да продължи и се струполила вътре. Поне да я убие тук в хладната тъмнина, а не отвън, където други животни биха видели.
Обаче ловецът, както тичал, отминал входа на пещерата. Кенгурката стояла вътре и го чакала да се върне, защото я било страх да излезе. Накрая го видяла връщайки се да минава отново покрай отвора на пещерата, със закачения бумеранг на ръката си. Тя почакала още, докато се убедила, че е в безопасност, а после хукнала, колкото й крака държат, към евкалиптовото дърво. Там било нейното кенгурче, наспало се и вече будно. Заедно те отишли да потърсят торбестото мече, но то било изчезнало.
Това, което майката-кенгуро не знаела, било, че торбестото мече не било никакво торбесто мече, ами, преобразен, самият бог Байамий. Байамий бил слязъл от небесния свят, за да разбере кое от неговите създания има най-добро сърце. Сега той бил много доволен, като научил, че това било кенгурото. Байамий искал да я възнагради с нещо, от което имала най-голяма нужда. Затова той събрал небесните духове и им рекъл:
Идете там долу, при високото евкалиптово дърво. Обелете дълги ивици от кората и направете една престилка като торба. Дайте я на майката-кенгуро и й кажете да я върже около кръста си.
Както им казал, така й направили. В мига, когато майката-кенгуро вързала престилката около кръса си, Байамий я превърнал в мека кенгурова кожа, която се сраснала с тялото й. Сега тя имала торба, в която да носи кенгурчето си. То даже можело да си спи вътре, докато тя ходела всеки ден да търси храна.
Майката-кенгуро била много щастлива от своя подарък. Но понеже била най-добрата от всички същества, тя не искала да запази подаръка само за себе си. Тя мислела за другите майки-кенгура и за торбестите плъхове, и за всички други животни, които днес са торбести.
Байамий оценил великодушието на кенгурката. Затова той решил да направи торби за всички други торбести майки. Оттогава техните деца почти никога не се губят.
1. Торбесто мече или вомбат (Vombatus ursinus) - двуутробно животно, което се среща само в Югоизточна Австралия и на островите Тасмания и Флиндерс. Обитава гористите и планински местности. Достига до един метър дължина, набито и късокрако е, с много къса опашка, кръгли уши, яки рамене и масивни предни лапи с нокти като на мечка, откъдето идва латинското му име. Храни се с трева и корени, като зъбите му растат непрекъснато, защото се изтъркват от гризането. Има извънредно бавен метаболизъм - нужни са му около 14 дена, за да смели напълно храната и обикновено се движи бавно. (бел. прев.) [обратно]
Няма коментари:
Публикуване на коментар