СЕЛЕКАНА И РЕЧНИЯТ БОГ
Южноафриканска приказка
Селекана била девойка с добро сърце, винаги готова да помогне на другите. Затова хората я обичали и някои от тези, на които била правила добро, й давали малки подаръци - огърлици и гривни, украсени с разноцветни мъниста, каквито хората от народа Банту могат да правят така хубаво. Разбира се, нейните връстнички в селището й завиждали за тези украшения, като не можели или не искали да разберат, че тя си ги е заслужила. Според обичая, в Африка момичетата трябва да слизат до реката всеки ден за вода, обикновено преди залез слънце, но никога след това, защото иначе речните духове могат да ги хванат, или поне така казват хората. Въпреки че съдовете за вода са тежки - някои тежат до двайсет килограма, когато са напълнени - момичетата вършат тази работа охотно, защото това им дава възможност да посплетничат и да се покажат с някоя нова дреха или нови гривни и обеци.
Един следобед, Селекана била тръгнала за реката, когато стара майка Селека я помолила да й помогне. Тя била саката и Селекана често й помагала в къщната работа. Старицата й дала една малка гривна, направена от космите на слонска опашка и й казала: "Ето, вземи това, то не ми е вече нужно, аз съм вече стара и ти можеш да го носиш. Благодаря ти за помощта. Сега побързай да си налееш вода, преди да се е стъмнило." Благодарна и щастлива, Селекана хукнала с ведрото си надолу към речния бряг. Там тя заварила всички момичета от селото, които я чакали и се подсмивали. Тя забелязала, че никое от тях не носело накити.
Момичето, което било тяхната водачка, казало: "Селекана, ти закъсня, ние току-що завършихме нашата церемония, решихме да омилостивим речния бог чрез ритуала с жертвоприношенията, който не сме изпълнявали отдавна. И така, ние пожертвахме нашите накити и ги хвърлихме в реката. Аз съм сигурна, че и ти ще направиш същото, иначе речният бог може да излезе, да те хване и да те завлече в реката някой път, след мръкване, когато пак закъснееш." Селекана знаела, че церемонията по жертвоприношенията към речния бог се извършвала всяка година, но тя не била чувала никога момичетата да я организират сами; напротив, това било нещо, което вождът на селото обикновено оповестявал, така че всички жители да вземат участие и жертвите били, по правило, животни. Все пак, тя нямала нищо против да участвува в жертвоприношението, за да осигури благоразположението на речния бог за още една година. И така, тя добросъвестно свалила дългата си огърлица, продълговатия си бродиран нагръдник и гривните си, и ги хвърлила в реката едно по едно, като всеки път отправяла към речния бог молба да ги приеме в знак за нейната благодарност за водата. Когато всичките й украшения изчезнали във водата, както била погълната в молитви, Селекана изведнъж чула силен смях зад себе си - там стояли всичките момичета с накитите си, които били набързо измъкнали от скривалищата им. Цялата работа била нагласена: момичетата се били наговорили да накарат Селекана да си изхвърли накитите, за да не й остане нито един, за който да й завиждат! Какво ли не правят хората, за да задоволят злобната си завист! Мъдрите хора казват, че завистта е най-проклетото от всички лоши чувства и това е вярно, и то не само в Африка. Обаче, ако можели да предвидят последиците от постъпката си, момичетата никога нямало да сторят това!
Селекана избухнала в сълзи като разбрала, как глупаво и напразно се е разделила с всичките си ценни мънистени бродерии и то завинаги, защото никой не би посмял да й ги извади от дъното на реката. Момичетата се смеели като чакàли: "Хии, хии, тази глупачка повярва, че ние бихме си хвърлили просто така всичките накити в реката и направи същото! Ти нямаш мозък повече от едно бебе, малоумнице такава!" и т.н. и т.н. Когато се изморили от смях, те си поставили ведрата с вода на главите и тръгнали обратно към селището, като оставили нещастната Селекана сама с мъката й.
"Хей, река, върни ми накитите, които ти дадох напразно!" - викала тя отново и отново. Изведнъж чула един глас надолу по течението: "Ела тук, дете мое, последвай ме!" Селекана тръгнала надолу по реката докато стигнала до един завой, където течението било образувало широк и дълбок вир, за който хората винаги били предупреждавали децата си: "Не се доближавай до мястото, където реката прави водовъртеж, защото ще се удавиш!" Селекана се изплашила и завикала отново: "Моля ти се, река, върни ми мънистата, моите връстници ме измамиха!" Тя повторила молбата си три пъти и отново чула гласа, сега много по-близо, който идвал точно от средата на вира: "Спусни се по-надолу, дете мое и ела, и аз ще ти върна накитите!" Селекана навлязла в реката, решена на всяка цена да си възвърне мънистата, иначе щяла да стане за смях на цялото село, но щом водата се вдигнала над коленете й, реката я повлякла и тя потънала в дълбокия вир.
След доста време кракът й докоснал най-после дъното и тя видяла пред себе си някаква светлина. Тя тръгнала към светлината, но във водата може да се ходи само бавно. Накрая тя застанала пред входа на една подводна пещера, където можели да се видят хиляди скъпоценни камъни - те святкали и искряли така, че цялата пещера била ярко осветена от тях. Когато очите на Селекана привикнали към светлината, тя видяла една жена да се приближава към нея, ходейки само на един крак - или може би това било рибя опашка? Жената имала само една ръка, с която хванала здраво Селекана за лакътя. Завела я в друга зала, където й приготвила ядене. "Хапни първо, дете мое, аз ще те възнаградя за твоите дарове" - казала й речната жена.
Храната била вкусна и когато Селекана се нахранила, речната жена й казала: "Сега трябва да изчистиш всичко в тази стая, да измиеш всички съдове, да изметеш пода и когато всичко е готово, аз ще се върна," Тя излязла и Селекана бързо измила всички тенджери и чинии, излъскала пода и когато всичко било готово, речната жена дошла отново и казала: "Сега ела с мен и аз ще ти дам твоите накити."
Тя завела момичето пак в залата със скъпоценностите и му казала да си избере от скъпоценните камъни. Смутена и очарована, Селекана посочила към някои от най-ярко оцветените камъни и речната жена просто ги издърпала от стената. Имало украса за нагръдници и огърлици, гривни и обеци от всички най-сияйни цветове на дъгата. В добавка речната жена й дала дрехи от най-фина телешка и чакалова кожа с козината. Изведнъж се чул силен плясък, като от приближаваща дъждовна буря. "Бързо, мое дете, това е Куена, царят на реката, той ще те изяде, ако те завари тук." - казала жената и изтласкала Селекана през вратата нагоре към повърхността. Докато се издигала нагоре, Селекана зърнала за миг речния цар: това бил един огромен крокодил! Но за щастие скоро главата й се показала над водата и тя бързо заплувала към брега. Било истинско чудо, че реката й позволила да си отиде и не я завлякла надолу!
Когато Селекана вървяла по познатия път към селото, тя срещнала сестра си, която я погледнала с учудване и когато я познала най-сетне, възкликнала: "Но това е Селекана! Къде беше? Хората казаха, че си мъртва, че си се удавила в реката! Но ти изглеждаш като принцеса, така красива и какви хубави дрехи имаш само, ами скъпоценностите... ти си богата, откъде се сдоби с цялото това богатство?" Селекана й разказала всичко и скоро цялото село говорело само за това, и всички идвали да видят Селекана и да се възхитят на новите й съкровища. Обаче водачката на момичетата решила, че на нея повече й се полага такова богатство и затова отишла на реката и се хвърлила в дълбокия вир. И тя била посрещната от речната жена в ярко осветената съкровищница и била нагостена добре. Но когато се стигнало до миенето на чинии, високомерното момиче казало: "Ти какво си мислиш, че аз си нямам друга работа, че да ти мия чиниите? Аз дойдох да взема същите скъпоценности, каквито си дала на Селекана. Най-сетне, аз ги заслужавам повече от нея, защото аз съм водачката на момичетата. Речната жена си излязла и се върнала по-късно, но като видяла, че момичето не е свършило никаква работа, излязла отново. След известно време се чул силен плясък, като от приближаваща се дъждовна буря. Можете да се досетите кой бил това и е ясно, че това момиче не могло да избяга от големия крокодил. Повече никой не я видял в селото, и Селекана станала водач на момичетата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар