МАЛКАТА ИНФАНТА, КОЯТО БИЛА ПРЕВЪРНАТА В БАДЕМОВО ДРЪВЧЕ
Испанска приказка
Живеели някога крал и кралица, които след като дълго се били молили на небето, добили дъщеря, на която решили да дадат името Маргалида. На кръщенето били поканени всички вълшебници на кралството, освен една, наречена Изаура, за която никой нямал представа къде е.
Всички поканени вълшебници отрупали инфантата със скъпи дарове: една й пожелала красота, друга здраве, трета кротост, четвърта мъдрост, пета - весел характер.
Но Изаура, вбесена от това, че не е била поканена на кръщенето, нахлула в покоите на малката принцеса и изрекла злокобно проклятие.
Тя казала с дрезгав глас:
- Когато станеш на възраст за омъжване, Маргалида, да се превърнеш в бадемово дърво!
Феята - кръстница, добрата Мафалда, се приближила до люлката, в която невинно спяла нейната кръщелница, малката инфанта. И като не могла да унищожи изцяло злотворната магия на огорчената Изаура, поискала да я обезсили с едно по-силно заклинание и казала:
- Да, ще се превърнеш, кръщелнице моя, на дръвче, достигнеш ли до възраст за омъжване, но ще възвърнеш пак предишния си вид, щом някой те обикне.
Изминали петнадесет години.
Една вечер малката инфанта излязла да лови пеперуди в градината и... не се завърнала в двореца.
Превърнала се в бадемово дръвче.
Родителите й били потресени от случилото се, но не се отчаяли. Било се изпълнило предсказнието на Изаура, злата магьосница. Сега трябвало да се сбъдне и това на Мафалда, добрата фея.
В една пролетна утрин един овчар минавал под едно разцъфнало бадемово дърво и чул дървото да казва:
- Овчарко, овчарко... Аз съм принцеса Маргалида... Искаш ли да ми станеш съпруг?
Вдигнало овчарчето поглед и видяло да изплува внезапно сред розовите цветове на бадема русата главица на малката инфанта. То се изплашило и хукнало да бяга.
По пладне минал през същото място един оръженосец и чул бадемовото дърво да му казва:
- Оръженосецо, оръженосецо... Аз съм принцеса Маргалида... Искаш ли да ми станеш съпруг?
Вдигнал глава оръженосецът и видял красивото лице и златните плитки на малката инфанта.
- Да, искам, моя принцесо, но преди това трябва да получа разрешение от моите родители.
Вечерта един конник минал под разцъфналото бадемово дърво.
Бадемовото дърво му казало:
- Коннико, коннико... Аз съм принцеса Маргалида... Искаш ли да ми станеш съпруг?
Вдигнал взор конникът и като забелязал главицата на малката инфанта сред розовите цветове на дървото, отвърнал:
- Да, искам, но първо трябва да те видя в човешки вид. Никому не позволявам да ме мами!
И бавно се отдалечил, като отвреме навреме се обръщал назад.
През нощта един вълшебен принц минал под клоните на бадемовото дърво и чул дървото да казва:
- Принце, принце... Аз съм принцеса Маргалида... Искаш ли да ми станеш съпруг?
Вдигнал принцът очи към дървото и, макар и да не виждал ясно ангелски красивата главица на малката инфанта, паднал на колене и възкликнал:
- Да, искам.
Тогава малката принцеса напуснала стъблото на дървото, облечена в бяла туника, обсипана със звезди, а на главата с корона от цвят от бадемово дърво.
Когато се отправила към двореца, заедно със своя годеник, вълшебния принц, те срещнали по пътя овчарчето, оръженосеца и конника. Тримата се били върнали да я потърсят.
Тя казала с усмивка на овчарчето:
- Късно е вече, добро мое овчарче!
На оръженосеца казала с по-сериозен тон:
- Ти не идваш навреме, връщай се обратно!
А на конника нищо не казала, само си обърнала главата на другата страна, сякаш била видяла василиск1.
1. Василиск (Basilisk) - според европейската митология, легендарно влечуго, смятано за цар на змиите, което имало силата да причини смърт само с един поглед. Някои го описват като огромен гущер или змия, а други, особено в Средновековието, като огромен петел със змийска опашка и зъби. Дж. Чосър, в своите "Кентърберийски разкази", го нарича василикок. Според някои легенди, василисците могат да бъдат убити ако чуят кукуригането на петел или взирайки се в образа си в огледало. (бел. прев., източник: Ulisse Aldrovandi. Monstrorum historia. 1642). [обратно]
Няма коментари:
Публикуване на коментар