22.06.07 г.

ВРАНАТА С БЯЛО ОКОЛО ШИЯТА

Южноафриканска приказка


Живял някога един мъж със своята жена и те били заедно от много години, но си нямали деца да се грижат за тях, когато остареят. Те се измъчвали много заради това, но не знаели какво да правят. Не можеш да си поръчаш или купиш деца, нито пък те растат по дърветата. Единственото, което им оставало било да чакат някое чудо, което все още може да се случи в приказките.

Сега слушайте, един ден, както засявали нивите си, те видели как едно необикновено голямо ято птици се спуснало да кълве зърното. Скоро не останали никакви семена. Какво да правят? Били останали само няколко зрънца в торбата им и те нямали представа откъде ще намерят други семена, защото в онези времена стопаните запазвали само по една торба, пълна със семена за следващата реколта всяка година и ако тя се загубела, чакал ги глад. Реколтата тогава не била, каквато е днес, когато вече няма суша. Ами сега, какво ще правят?

Селянинът казал на жена си: "Ще трябва да запазим тези няколко зърна, които останаха и да чакаме, докато птиците си отидат. Няма смисъл да ги сеем сега, те ще се върнат, тези летящи крадци, и ще изядат последния ни запас от семена." Жена му се съгласила, но някой друг не бил съгласен. Това била една врана с бяло около шията, голяма колкото гарваните в Европа, която кацнала пред тях и започнала да говори с човешки глас: "Мили приятели, не ни лишавайте от зърното, което ни е нужно, за да оцелеем. Дайте ни всичките си семена и ние, птиците от небето, ви обещаваме, че голямо щастие и успех ще ви споходи, но трябва да постъпите точно, както ви казвам."

Бедните хора се съгласили. Те нямали голям избор, защото къде щели да търсят нови семена за посев? Както изглеждало, чакал ги глад и в такъв случай по-добре било да поемат голям риск, за да спечелят.

И така, селянинът отворил торбата си, извадил зърната и ги разпръснал всичките за гладните птици. След като изкълвали всичките семена, птиците се поклонили и отлетели. Тогава голямата врана пристъпила отново напред и казала следното: "От името на всички мои братя птици, аз ви благодаря за вашата щедрост. Сега ще ви възнаградя. Слушайте внимателно и направете точно това, което ще ви кажа. Вземете една крава, заколете я, одерете я и вземете рогата и копитата, сърцето и черния дроб, бъбреците и дробовете, стомаха и червата. Запомнете, осем органа трябва да извадите. След това ги сложете в кожата, всичките осем, и я зашийте внимателно, така че никаква светлина да не прониква вътре. После трябва да сварите месото и да го раздадете на вашите приятели - поканете всичките си съседи и роднини на гощавка. След това чакайте до утре сутринта. Не позволявайте никаква светлина да влезе в колибата ви, нито слънчева, нито лунна. Не докосвайте кожата на кравата, нито това, което е вътре, докато не чуете петелът да пропее. Каквото и да чуете или видите, не правете нищо и не издавайте звук, докато не изгрее слънцето.

Добрият стопанин и жена му направили точно, както враната им наредила. Те се сбогували с единствената си крава, заклали я, одрали я внимателно, отрязали й краката и рогата, извадили дробовете и бъбреците, сърцето и черния дроб, стомаха и червата и сложили всичко заедно в голямата кравешка кожа, която зашили внимателно. По-късно същия ден те поканили всичките си приятели и съседи и сварили месото за тях. Вечерта, когато гостите си тръгнали, селянинът и жена му отишли да си легнат, но мислите ли, че могли да затворят очи? Нито за миг! Те само лежали в тъмното и се чудели какво ли става с тази кравешка кожа.

Изведнъж, в хижата нахлул порив на вятър, после всичко отново утихнало. Двете единствени живи същества в хижата се изплашили, но стояли неподвижни като мишки, които са подушили котка. Но дали наистина били единствените живи същества в хижата? Струвало им се, че кожата започнала да мърда, като че имало нещо живо в нея, и като че ли то растяло, защото движението се усилвало, кожата като че ли се издувала и понякога тя почти се търкулвала настрани. По-късно през нощта, а вие разбирате, че селянинът и жена му не заспали дори за минута, те чули тънки гласчета, идващи от вътрешността на кравешката кожа, които викали: "Махнете се, копита! Стъпвате върху ми!", или: "Премести се, стомах, заемаш много място!" или пък "Обърнете се, рога, бодете ме!"

Най-после, небето посивяло и първите петли пропяли. Мъжът и неговата жена си поотдъхнали, защото това била една страшна нощ, но не продумвали нито дума. Едва когато слънцето се появило над билата на хълмовете, селянинът станал, взел ножа си и срязал кожените ивици, които държали кравешката кожа зашита. Кожата се разтворила от всички страни, както слънчоглед се разтваря сутрин, и знаете ли какво имало вътре? Вътре имало осем бебета, да, осем. Те всичките били здрави и ритали и най-важното - те можели вече да говорят! Те казали: "Благодарим ви, мамо и татко, че ни освободихте!" и "Ние бяхме така притиснати в това тясно място!", и "Имаше все по-малко и по-малко място за нас тук!", и "Колко е хубаво, да си навън, на широко!"...

Те всички говорели като селски старейшини и техните родители изгубили ума и дума от радост, докато децата не казали: "Гладен съм!" - едно след друго. Ами сега? Ако можеше някой да ги посъветва какво да правят! Изведнъж те чули познат глас - това била враната с бяло около шията: тя застанала на входа и се обърнала към щастливите родители в този така критичен момент, в който се чудели, с какво да нахранят децата си. "Слушайте внимателно пак" - заговорила враната, след като им пожелала добро утро. "Съберете тора от кравата и го заровете в средата на градината си." Тя отлетяла, а жената отишла веднага да донесе тор, докато мъжът отишъл в градината и изкопал една дълбока яма. Те сложили торта в ямата и я покрили с пръст. И виж ти! На следващия ден, когато слънцето се вдигнало, те погледнали навън и що да видят - там стояло дърво, много зелено и покрито с листа. То дори имало плодове, а на дървото била кацнала враната с бяло около шията, която им казала: "Добро утро, приятели мои. Сега помнете: това дърво ще има винаги достатъчно плодове за вас и децата ви, но не трябва да ядете семената: те са за моите братя птиците, затова винаги събирайте семената от тези плодове и ги пазете за нас. Докато правите това, това зелено дърво ще дава достатъчно храна и за нас, и за вас." Така и станало!

Родителите берели всеки ден плодове, които давали на децата; и им казали никога да не гълтат дори и една семка, а да хвърлят всички семки навън, в полето, за да могат птиците да ги ядат. След време много плодни дървета израснали и селянинът вече имал цяла овощна градина, което било добре, защото децата му пораснали, оженили се и имали деца и внуци, които също хранели с чудесните плодове от дърветата. Така някогашният беден селянин станал голям вожд, защото бил послушал думите на враната с бяло около шията.












Няма коментари:

Приказки от цял свят

Приказки на народите от Австралия, Азия, Америка, Африка, Европа и Океания. Народни приказки, преразказани от известни писатели. Стари приказки в нов превод.